Настоящият модел на ПП „Утринна приказка“ представлява допълнителна възможност за образователното развитие, в която учителите, педагогическите специалисти и представителите на семейната общност работят заедно, за да се създадат условия за плавна и безпроблемна адаптация на детската личност в предучилищната

институция. Днес, това обстоятелство се припознава в Закона за предучилищно и училищно образование, който според чл. 6 е свързан с осигуряване на условия за ранно детско развитие. Ето защо е необходимо политиките и практиките за грижата и образованието на всяко дете в този период на адаптация да подкрепят правото му на качествени преживявания, като се приема, че „качеството“ е термин, който непрекъснато трябва да се развива и договаря. Модела на практиката е ориентиран към 3-годишното дете, на което му предстои постъпване в първа група в детската градина, и „представители на семейната общност“.

Прилагайки модела, като образователна институция ще си отговорим на следните въпроси:

Доколко детската ни градина е подготвена да приема деца, които за първи път се отделят от семейната среда?;

Доколко представителите на семейната общност са готови да сътрудничат на учителите, които ще приемат, обучават и възпитават децата на тригодишна възраст?;

Предучилищната възраст е важен сензитивен период за овладяване на първоначални знания и представи за света и за закономерностите в него. Този етап от развитието не бива да се подценява с предположението, че в следващите години детската личност ще компенсира това, което е пропуснала. Преходът от първичната към вторичната социализация в периода на предучилищното детство най-често се свързва с постъпването на детето в детската градина. Основни преживявания, които съпровождат детето при осъществяване на този преход, са страх и тревога. Посочените негативни емоции и чувства са по-силно изразени при деца, които до момента не са напускали дома си и не са посещавали детска ясла.

Доскоро се смяташе, че преодоляването на тревожността като едно от рисковите

състояния при прехода от домашна среда към предучилищната институция, изисква на

малкото дете да се осигури необходимото време за адаптация. Съществува подобна зависимост, т. е. – колкото по-дълго време децата посещават детска градина, толкова по-редки са разстройствата на настроението.

Водещият въпрос е: Каква е цената, която родителите, учителите и децата заплащат при преживяването на безпокойство, докато дойде моментът, в който децата все пак съумеят да „свикнат” с новата среда и лица, различни от дома и близките?

Факт е, че всеки индивид, включително и човешкият, когато е поставен в непозната среда се нуждае от време, но и от обстоятелства, за да се ориентира в мястото и отношенията спрямо новите за него субекти и обекти. Тогава е напълно

естествено да се допусне, че преживяването на тревожност от 3-годишното дете е

заради липсата на удовлетворяване на една от водещите социални потребности,

свързана с новата за него ситуация, а именно – потребността от сигурност. Задоволяването на тази потребност изисква постъпващото в детската градина дете да „тества” многократно хората, които го приемат, за да прецени на кои от тях може да се довери. Следователно, преди да е успяло да интегрира във вътрешното си психично пространство новата ситуация (случващото се в занималнята на детската градина), детето има склонност или да се разстройва като изпитва силни страх и тревога, или да се противопоставя на изискванията на новата среда чрез агресивните си инстинкти. Такъв е неговият емоционално и социално незрял отговор да запази предишното си статукво и да оспори необходимостта от промяна и подчинение на все още непознатата му среда. Новата среда му носи усещане за заплаха, защото е различна и далечна от всичко, към което детето до момента е било привързано.

От психологична и педагогическа гледна точка е възможно постъпването в

детската градина да породи и първия вътрешен конфликт у детето, а именно – травма

от раздялата с майката или с отглеждащия го възрастен. Силата на този конфликт има

характера на емоционален шок и децата с неуравновесен и лабилен темперамент

реагират на този срив отново чрез тревожност или агресивни прояви. Изложените тези, свързани с прехода на детската личност в нова среда, показват, че този преход влияе не само на детето, но и на представителите на семейната общност, които имат ангажимента да се грижат за него. Еднакво стресово е както за детето, когато започне да посещава детска градина и при утринния прием да не знае къде е, така и за грижещите се за него възрастни, когато те на свой ред не знаят как то се чувства, особено ако е разстроено от раздялата преди това. И ако тази раздялата е особено емоционална, то и в двете страни е налице фрустрация по отношение на собственото им положение, роля и място и често това води до създаването на „конфликтни точки“ и проява на взаимно недоверие. От една страна, детската градина, неподготвена за такива конфликтни моменти, търси оправдание в семейната среда, а от друга – семейната общност обвинява детската градина в неспособност да реши персонално този проблем. Справянето с този конфликт изисква от учителя, преди първия прием и в процеса на адаптирането на дете към новата среда на детската градина да организира подходяща приемна, подкрепяща, интерактивна, безопасна, мултикултурна среда, която да намали влиянието на стресогенните фактори. Учителят има задачата да помогне на новопостъпващото в детската група дете да се привърже и да създаде устойчив емоционален контакт с човек, различен от майката или отглеждащия го възрастен.

Организационни и методически предпоставки за емоционална

адаптация и подкрепа на детето при постъпване в детската градина

Работата по прилагането на ПП „Утринна приказка“ като модел за работа с 3 годишните деца и техните семейства създава възможно най-добрата среда, която от една страна да напомня семейната, а от друга да е подходящо организирана и контролирана и по тази начин преходът на детската личност от семейна към предучилищна/социална среда да е спонтанен, постепенен и незаменим. В методически план преодоляването на тези затруднения налага, да се предприемат конкретни мерки в две основни направления:

Подобряване на възпитателно-образователното пространство в занималнята;
Ефективно сътрудничество с представители на семейната общност;

В тези две направления особено значима е ролята на педагогическия специалист и образователната институция.

Първите мерки са свързани с подобряване на т. нар. възпитателно-образователно пространство на занималнята с цел изграждане на учеща среда, която да е подкрепяща, приемна, безопасна, мултикултурна, интерактивна. Тя се изгражда постепенно и всекидневно се допълва. За да може занималнята да поеме част от семейната среда, е необходимо по време на първата родителска среща да се покаже занималнята, в която ще бъдат настанени децата от конкретната група, да се обясни как заедно ще се изгражда образователната среда и какви са очакванията на образователната институция за организацията и управлението на тази среда. Необходимо е да се уточни ролята и мястото на образователното пространство в занималнята, която да отговаря на нуждите на детето според равнището на развитието му. Това означава организацията на занималнята да подсилва възможностите на всяко дете да трансформира и обогатява своя опит във всеки конкретен от педагогическото взаимодействие момент в учене чрез игра, споделяне и реализация. В тази връзка мениджмънтът на образователното пространство се основава на четири фактора.
Загриженост, Общуване, Взаимовръзки и Учеща се общност. В основата на реализация на тези фактори стои авторитетната роля на учителя, която е от основно значение за успех.

Загриженост

първият фактор, върху който се гради голяма част от организацията и управлението на образователното пространство Децата се научават да проявяват загриженост към самите себе си и към другите, когато виждат, че техните близки и учителите са съпричастни към първите им опити за принадлежност във възрастовата група. Те изграждат свои силни, положителни страни при изживяване на успехи в ежедневните си занимания, което компенсира тежестта на състоянията, свързани със страх и стрес.

Общуване

вторият по важност фактор. Способността да се общува безпроблемно е ключът за успешното приобщаване към общността в занималнята. Като използват индивидуалния подход към ученето чрез игра, учителите стимулират децата да общуват по време на провежданата дейност. Като развиват уменията си за общуване, децата поемат инициативата и са по-мотивирани да постигат определени цели. Един от важните подходи, свързан с общуването по време на заниманията е именно реализирането на ПП „Утринна приказка“ в началото на деня.

Взаимовръзки

фактор, който описва способността новата информация да бъде свързвана със стария опит, което води до получаване на знания. Способността да се създават комуникационни връзки е важен момент в различните дейности, които се провеждат в групата. През цялата година децата се стимулират да търсят прилики и разлики в дейностите, в които участват, за да се оползотворяват и съществуващите взаимовръзки в процеса на педагогическо взаимодействие.

Изграждането на Учеща общност като четвърти фактор изисква време и внимание. Всяка занималня, в която се провеждат различните ситуации, е потенциална среда за проява на внимание и загриженост, за учене чрез игра, за разрешаване на възникнали проблеми и за експериментиране. Добре организираната занималня като образователно

пространство се основава на предположението, че всеки изпитва необходимост да

принадлежи към дадена общност, както и да се чувства полезен за останалите. Тази

занималня разчита децата да са по-отговорни и полезни членове на общността както за

себе си, така и за другите, защото от тях се нуждаят и зависят, защото те са наистина

ценени за приноса, който те внасят. Учителите отделят достатъчно време на децата, за

да могат те да се изразят, да се опознаят и оценят различните си силни страни и таланти

в различните области и всеки да се чувства оценен като личност.

Загрижеността, Общуването, Взаимовръзките и Учещата общност са основата, върху която от една страна се изгражда образователното пространство, а от друга – това пространство създава условия на децата да могат да се чувстват спокойни, уверени и учещи чрез различни игрови дейности.

Вторите мерки са свързани с ефективното сътрудничеството с представителите на семейната общност като основното, което трябва да се възприеме и да се разбере е належащата потребност от преки взаимодействия и нови типове сътрудничество между представителите на семейната общност и образователната институция. Тук използваме две опорни точки за взаимодействие по формулата „преди и по време“:
по време на записването на децата в групата предоставя се „Анкета – индивидуалност“ на родителя, предварително проучване като на тази основа се формира първоначална представа за семейната общност, чиито деца ще бъдат приети в детската градина. Чрез анкетата установяваме интересите и очакванията на представителите на семейната общност от образователната институция и обратното. Създава се портфолио на групата, което включва необходимата информация, която да се използва при бъдещи съвместни форми за работа.
след приема на децата в групата реализирането на определени дейности с представителите на семейната общност. Тъй като сътрудничеството обхваща един по-дълъг времеви период от четири години в План за взаимодействие с представителите на семейната общност се предвиждат различни видове дейности – групови и индивидуални.

Първата родителска среща - действия

Представя се занималнята, където децата ще прекарват своето време;
Представят се основните моменти от политиката на детската градина: мисия и визия, глобална цел и ценност, които детската градина ще реализира през следващите години „Кои сме ние, и защо го правим“;
Представя се програмната система, по която се работи;
Представя се съдържание на образователните направления и възможности за доброволно включване от страна на семейната общност;
Представяне на ПП „Утринна приказка“, в която денят започва и с участието на

представител на семейната общност. /видео филм/

Представя се периодиката на родителски срещи, както и график за посещения в групата при реализиране на ПП „Утринна приказка“;
Представя се за обсъждане и подписване Споразумение за сътрудничество;

Когато представителите на семейната общност се включат в Утринна приказка в началото на деня те научават повече за своите деца, виждат как те се отнасят към материалите и другите деца. Тази съвместна дейност е от голяма полза за

педагогическият екип в занималнята, тъй като им дава възможност да обръщат повече

внимание на всяко дете. Важно е да се насърчават представителите на семейната общност да посещават занималнята и да помагат на учителя, защото още един човек в повече е от значение за подпомагане на децата да се занимават с индивидуални дейности. Когато помагат в занималнята, родителите разбират по-добре целта, която е поставена, начина, по който ще се реализира. Ставайки част от дейностите и наблюдавайки колко независими са децата, те разбират цената на всички усилия, насочени към децата. Много родители изразяват учудване от броя на нещата, които децата им могат да правят сами. Някои от представителите на семейната общност изпитват притеснение да идват в занималнята и да помагат, защото не са сигурни, че наистина са желани. Страхуват се, че могат да допуснат грешка, че може да не знаят какво да правят. Не са им ясни правилата и процедурите в занималнята.

Дали представителите на семейната общност ще се почувстват добре дошли в

детската градина или в занималнята зависи от момента и от начина, по който учителят

ги посреща. Тезата, че представителите на семейната общност са активни участници в

обучението на децата и познават най-добре децата си, е необходимо да се подчертава

при всяко общуване с родителите. Взаимното уважението и откритите разговори по различни теми и дейности създават условия за открито включване в тях. Задължение е на всички учители да насърчават представителите на семейната общност да ги посещават. В началото на годината, на първата родителска среща е важно да се обясни, че те са добре дошли да се присъединят към дейностите в детската градина. Поставянето на график за записване за участие в ПП „Утринна приказка“ като елемент от организацията на занималнята дава възможност да се регламентира и регулира посещаемостта от страна на представителите на семейната общност. На родителите се дават конкретни указания какво могат да правят по време на Утринната приказка, за да бъдат полезни. Те трябва да знаят какво се очаква от тях, както и какви са правилата за поведение.

Предварителни указания към родителите, които предполагат:

да се участва в дейността на групата заедно с децата;
да се подпомага учителя в извършване на определени дейности;
да се говори на малки имена с децата, като първо представим себе си;
да се споделят идеите и предложения с учителя, за да могат да се прилагат в

занималнята;

да се запознаят с правилата за работа, преди да се започнат дейностите / по време на ОФПВ/.
да се даде достатъчно време на децата да свършат нещо сами, преди да им

предложите помощта си за разрешаване на проблема.

Както децата обичат да бъдат оценявани положително, така и възрастните се

нуждаят от такова отношение. Те отделят от времето си, за да допринесат за

осъществяването на конкретна дейност и заслужават да им се благодари.

отличителен знак „Благодаря“ след всяко участие в ППУП;
осигуряване на място за участие;
създаване на информационно табло за ежедневните участници в приказката.

Педагогическа практика „Утринна приказка“

теоретичен модел

Ежедневното четене на приказка от представител на семейната общност от 5 до 7 минути е важно дидактическо средство за адаптация на детската личност, както в когнитивен и социален, така и в емоционален аспект. Четенето на приказки превръща ежедневните взаимодействия на децата във възможност да научават и разбират за човешките взаимоотношения, дава възможност за преодоляване на първичните страхове и несигурност. Осигуряването на всекидневен досег с приключенията на приказните герои в образователната среда на детската градина стимулира механизмите на психическа себеидентификация на детето, защото приказката ангажира емоционално

детето и стимулира неговите когнитивни процеси – мислене и въображение. От друга страна, ПП „Утринна приказка“ подобрява в педагого-методически аспект структурата на педагогическото взаимодействие (ситуацията) като се използва за по-активно включване на всяко дете. ПП „Утринната приказка“ дава възможност за индивидуализация на образователния процес, за съчетаване на познание с практически знания; за постигане на по-голяма активност от децата; за стимулиране на умения за общуване; за формиране на социални умения и компетентности. ПП „Утринна приказка“ в занималнята е интерактивна дейност, в която може да вземе участие всеки представител на семейната общност.

Методически насоки

при провеждането на ПП „Утринна приказка“

Последователност при провеждането на педагогическата практика „Утринна приказка“ включва подготвителни и операционно-технологични насоки.

„подготвителни насоки“ 10 стъпки:

Предварително, при възможност, да се създаде „Стая на семейството“/ „Кът на семейството“ където се провеждат срещите с представители на семейната общност;
Предварително проучване за нагласите и очакванията на семейната общност „Анкета – индивидуалност“;
Предварително да се информират представителите на семейната общност за организацията и управлението на образователното пространство на занималнята и да се потърси тяхното съдействие за изграждане на кът „Кои сме ние“, кът за ситуиране на Утринна приказка, за да може той да се обогатява и развива със снимков материал, специални вещи и материали, малки възглавници и др.
Представяне на първата родителска среща на основните програмни моменти и дейности, които се предвиждат през годината и търсене от представителите на семейната общност на обратна връзка за тяхното подобряване.
Предварително информиране, представяне за обсъждане и приемане на т.

нар. „Споразумение за сътрудничество“.

Представяне на идеи, свързани с провеждането на определени кампании за подобряване на образователното пространство.
Представяне на педагогическата практика „Утринна приказка“ като важно

дидактическо средство за адаптация на детската личност както в

когнитивен и социален, така и в емоционален аспект.

Разработване на седмичен/месечен график за участие на представителите на

семейната общност в провеждането на педагогическата практика „Утринна приказка“.

Инструктаж на представителите на семейната общност относно подготовката им за участие в педагогическата практика „Утринна приказка“ като предварително се прави съгласуван избор на приказките според тематичното разпределение на възрастовата група.
Подготовка на допълнителни ресурси (картини, мултимедийни слайдове, символи, дидактични материали и др).

„операционно-технологични насоки“ 10 стъпки:

Създаване на подходящо образователно пространство за провеждане на ПП „Утринна приказка“;
Предварително изработване на тематичен план как да се използва съдържанието или героите на приказката в последващите дейности, планирани за деня по съответните ОН;
Въвеждане и представяне на госта за деня / сигнал за начало точно в 9.00 ч., отличителен знак – „гост-четец“/;
Създаване на необходимата атмосфера за начало на „Утринна приказка“;
Кратък анализ на съдържанието по формулата „Един въпрос – няколко

отговора“;

Изразяване на благодарност от децата и от учителя към госта, /емблема „Благодаря“/;
Обща снимка след всяка „Утринна приказка“ за изготвяне на фото история в края на годината;
Съхраняване на материали, които в края на годината да послужат за изработване на „Моята първа детска книжка“ от всяко едно дете;
Представяне постиженията на децата пред представители на семейната общност в края на годината;
Създаване на условия за драматизация на избрана от децата приказка заедно

с представители на семейната общност в края на годината;

ОБРАЗОВАТЕЛЕН МОДЕЛ ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА

„УТРИННА ПРИКАЗКА”

(Адаптационен психолого-педагогически и методически практико-

приложен модел за съвместна работа на учители и представители на семейната

общност в периода на постъпване на децата в детската градина )

Прилагайки модела, като образователна институция ще си отговорим на следните въпроси:

Доколко детската ни градина е подготвена да приема деца, които за първи път се отделят от семейната среда?;

Доколко представителите на семейната общност са готови да сътрудничат на учителите, които ще приемат, обучават и възпитават децата на тригодишна възраст?;